Процедури
Сключване на договор със спечелилия конкурса кандидат
Последният етап от конкурсната процедура приключва с уточняване съдържанието на споразумението между общината и доставчика на услугата за изпълнението на самата услуга. Копие от договора следва да се представи и в Агенцията по социално подпомагане. Общината-възложител е задължена да изпрати договора в АСП. Недостатък на законодателството е, че не е предвиден срок за сключване на договора, след като е издадена заповедта за класиране на кандидатите.
Какво трябва да съдържа договора за възлагане на социална услуга. В Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане са посочени минималните реквизити, които договорът трябва задължително да съдържа:
1. Предмет на договора.
Тук се включва вида и обема на предлаганите социални услуги съгласно обявлението на конкурса. Социалната услуга следва да бъде описана не само по вид, но и по типовете интервенции. Обемът на услугата се представя, като се зададе минимален брой лица, които да обслужва. Допустимо е да се предвиди разширяване на обема при намиране на допълнително средства от страна на доставчика. Най-често общините предвиждат като предмет на възлагане „организацията на управлението, ръководеното и предоставянето“ на конкретната социална услуга, което е коректната формулировка, доколкото доставчикът носи отговорност за цялостния процес на управление на услугата, от която трябва да произтекат определени резултати за хората.
Важен е случаят, в който общината (при възлагане услугата) предоставя и права за ползване на недвижим имот (помещения), в които се извършва услугата. В този случай в договора следва да се предвидят конкретни задължения за поддръжка на сградата и функционирането й според определени стандарти.
2. Цена на договора.
Тук се посочват конкретната сума и вида финансиране от републиканския/общинския бюджет. Източникът на финансиране е важен за отбелязване, тъй като той ще определи отговорността на общината/държавата в случай на забавено плащане. Описват се и траншовете, на които ще се изплаща цената по договора. За отбелязване е, че с приетия текст на чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 2014г. се прекратява порочната практика общините да задържат определен процент от договорената сума от делегираната субсидия за социални услуги в случай на превишаване на бюджетното салдо на държавния бюджет. По този начин общините негласно нарушаваха императивно установените изисквания и принципи по единния финансов стандарт за осъществяваните от държавата социални дейности, приемани ежегодно с решението на МС.
Препоръчително е доставчиците на социални услуги да обърнат внимание, че договорената цена може да се променя всяка година, независимо от срока на договора по причина на това, че финансирането на услугите се определя ежегодно с бюджетните средства за предстоящата финансова година.
3. Гаранции за използването на предоставените бюджетни средства.
Под гаранции се разбира правилното изразходване на сумите по договора от страна на доставчика на социалната услуга. Практически това съответствие се постига чрез предоставяне на междинни отчети пред общинската администрация, проверка съответствието на дейностите, заложени в техническото предложение (програмата) и постигането на конкретните резултати, заложени в програмата на доставчика. Не става дума за обезпечение под формата на финансови средства, които доставчикът да трябва да представи.
4. Права и задължения на страните.
Тук следва да се включи ясно описание на задълженията на страните и последиците от неизпълнението им, най-често обвързани със санкции като неустойки и лихви. Общината- възложител най-често запазва правото си да прави проверки на доставчика относно отговорностите му по стопанисване на имущество, в случай, че услугата включва и предоставяне на имущество.
Практиката показва, че общините в повечето случаи не развиват тази част от договора, което би им позволило да предвидят различни възможности за наблюдение на работата на доставчика, а не да се задоволяват само с контрол по изразходване на средствата.
Добра практика би била възложителят и доставчикът съвместно да оценяват напредъка спрямо целевите групи, да участват в планиране на допълнителни съпътстващи интервенции и пр.
5. Срок на договора.
Законът не предвижда минимален и максимален срок на договора. Срокът на договора се определя още с обявлението за провеждане на конкурс от страна на кмета.
Първоначално практиката на общините бе да сключват краткосрочни договори до 3 години. Този подход в голяма степен следва да се преосмисли, тъй като за развитие на конкретна социална услуга и постигане на устойчиви резултати за целевата група се изисква по-дълъг период на предоставяне и конкретна работа на терен.
6. Санкции при неизпълнение.
Тук се включват възможните допълнителни тежести за страните като лихви и неустойки, които всяка неизправна страна по споразумението трябва да понесе. Най-често общините включват уговорка, с която се освобождават от отговорност в случай на забавено плащане от страна на държавата към общината по делегираните от държавата дейности и оставят възможност да прекратят предсрочно договора, при условие че доставчикът не изпълнява качествено услугата. Това е допустимо, в случай че плащането от страна на общината към доставчика е обвързано с трансферирането на средства от държавата към общината и е изрично разписано по този начин в договора. В противен случай общината неоснователно би си позволила да се освободи от отговорност. Претърпените вреди от страна на доставчика в случая, в който не е получил плащане от общината поради неосигуряване на трансферите от държавата, се търсят от държавата на общо основание. В останалите случаи, когато поради вина на общината средствата до доставчика не са преведени, той може да я съди (за претърпени вреди, за получаване на неустойка и т. н.).
Какво трябва да съдържа договора за възлагане на социална услуга. В Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане са посочени минималните реквизити, които договорът трябва задължително да съдържа:
1. Предмет на договора.
Тук се включва вида и обема на предлаганите социални услуги съгласно обявлението на конкурса. Социалната услуга следва да бъде описана не само по вид, но и по типовете интервенции. Обемът на услугата се представя, като се зададе минимален брой лица, които да обслужва. Допустимо е да се предвиди разширяване на обема при намиране на допълнително средства от страна на доставчика. Най-често общините предвиждат като предмет на възлагане „организацията на управлението, ръководеното и предоставянето“ на конкретната социална услуга, което е коректната формулировка, доколкото доставчикът носи отговорност за цялостния процес на управление на услугата, от която трябва да произтекат определени резултати за хората.
Важен е случаят, в който общината (при възлагане услугата) предоставя и права за ползване на недвижим имот (помещения), в които се извършва услугата. В този случай в договора следва да се предвидят конкретни задължения за поддръжка на сградата и функционирането й според определени стандарти. 2. Цена на договора.
Тук се посочват конкретната сума и вида финансиране от републиканския/общинския бюджет. Източникът на финансиране е важен за отбелязване, тъй като той ще определи отговорността на общината/държавата в случай на забавено плащане. Описват се и траншовете, на които ще се изплаща цената по договора. За отбелязване е, че с приетия текст на чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 2014г. се прекратява порочната практика общините да задържат определен процент от договорената сума от делегираната субсидия за социални услуги в случай на превишаване на бюджетното салдо на държавния бюджет. По този начин общините негласно нарушаваха императивно установените изисквания и принципи по единния финансов стандарт за осъществяваните от държавата социални дейности, приемани ежегодно с решението на МС.
Препоръчително е доставчиците на социални услуги да обърнат внимание, че договорената цена може да се променя всяка година, независимо от срока на договора по причина на това, че финансирането на услугите се определя ежегодно с бюджетните средства за предстоящата финансова година. 3. Гаранции за използването на предоставените бюджетни средства.
Под гаранции се разбира правилното изразходване на сумите по договора от страна на доставчика на социалната услуга. Практически това съответствие се постига чрез предоставяне на междинни отчети пред общинската администрация, проверка съответствието на дейностите, заложени в техническото предложение (програмата) и постигането на конкретните резултати, заложени в програмата на доставчика. Не става дума за обезпечение под формата на финансови средства, които доставчикът да трябва да представи.
4. Права и задължения на страните.
Тук следва да се включи ясно описание на задълженията на страните и последиците от неизпълнението им, най-често обвързани със санкции като неустойки и лихви. Общината- възложител най-често запазва правото си да прави проверки на доставчика относно отговорностите му по стопанисване на имущество, в случай, че услугата включва и предоставяне на имущество.
Практиката показва, че общините в повечето случаи не развиват тази част от договора, което би им позволило да предвидят различни възможности за наблюдение на работата на доставчика, а не да се задоволяват само с контрол по изразходване на средствата.
Добра практика би била възложителят и доставчикът съвместно да оценяват напредъка спрямо целевите групи, да участват в планиране на допълнителни съпътстващи интервенции и пр. 5. Срок на договора.
Законът не предвижда минимален и максимален срок на договора. Срокът на договора се определя още с обявлението за провеждане на конкурс от страна на кмета.
Първоначално практиката на общините бе да сключват краткосрочни договори до 3 години. Този подход в голяма степен следва да се преосмисли, тъй като за развитие на конкретна социална услуга и постигане на устойчиви резултати за целевата група се изисква по-дълъг период на предоставяне и конкретна работа на терен.
6. Санкции при неизпълнение.
Тук се включват възможните допълнителни тежести за страните като лихви и неустойки, които всяка неизправна страна по споразумението трябва да понесе. Най-често общините включват уговорка, с която се освобождават от отговорност в случай на забавено плащане от страна на държавата към общината по делегираните от държавата дейности и оставят възможност да прекратят предсрочно договора, при условие че доставчикът не изпълнява качествено услугата. Това е допустимо, в случай че плащането от страна на общината към доставчика е обвързано с трансферирането на средства от държавата към общината и е изрично разписано по този начин в договора. В противен случай общината неоснователно би си позволила да се освободи от отговорност. Претърпените вреди от страна на доставчика в случая, в който не е получил плащане от общината поради неосигуряване на трансферите от държавата, се търсят от държавата на общо основание. В останалите случаи, когато поради вина на общината средствата до доставчика не са преведени, той може да я съди (за претърпени вреди, за получаване на неустойка и т. н.).